Тук се повтарят думите от Матей 19:30 (ст. 16) и това ясно показва, че именно в това се състои целта, основната идея и поуката на притчата. Смисълът на израза не е, че винаги последният ще бъде пръв и обратното, а че това може да бъде така при определени, почти изключителни обстоятелства.
За това свидетелства използваният в началото на стиха οὕτως (“тъй”), който тук може да означава: “ето, в такива или подобни случаи (но не винаги)”. За обяснението на стих 16 някои екзегети намират паралел в глава 8 от Второто послание на апостол Йоан и смятат, че той “дава ключа” към обяснението на притчата, с което можем да се съгласим. Йероним и други древни тълкуватели поставят стиха и цялата притча във връзка с притчата за блудния син, където по-големият син мрази по-малкия, не иска да приеме покаялия се брат и обвинява баща си в несправедливост.
Последните думи на стих 16: “защото мнозина са звани, но малцина избрани” трябва да бъдат признати за късна добавка както по на основа на най-добрите и най-авторитетни ръкописи, така и по вътрешни съображения. Тези думи вероятно са заимствани и пренесени тук от Матей 22:14 и затъмняват смисъла на цялата притча.