Наречието γάρ (“защото”) поставя тази притча на Спасителя в тясна връзка с предишната Му реч, т.е. с Матей 19:30. Но тъй като този последен стих е свързан с Мат. 19:29 чрез частицата δέ и тъй като връзката (изразена чрез καί, δέ, τότε) може да се проследи не само до стих 27 от 19 глава, но дори и до стих 16 от същата глава (макар че в Мат. 19:16-26 тя не е изразена в навсякъде със споменатите наречия и частици), то е ясно, че разказът на евангелиста от Мат.19:16 до Мат.20:16 представлява нещо цялостно, последователно и затова трябва да се разглежда именно в този вид.
Въпросът на Петър (Мат. 19:27) има очевидна връзка с разказа за богатия юноша и е свързан с него чрез наречието “тогава”. Последователността на мисълта е следната: богатият младеж отказва да последва Христос, защото не иска да остави земните си имоти. По този повод Петър казва на Иисус Христос, че учениците са изоставили всичко, и го пита: “Какво ще бъде с нас?” В отговор на този въпрос Иисус Христос посочва каква награда ще получат учениците, и не само те, но и “всеки, който изостави къщите” и т.н. (Мат. 19:29). Апостолите ще “съдят дванадесетте израилеви колена” (Мат. 19:28), а освен това всички, които последват Христос, ще получат “стократно и ще наследят вечен живот” (Мат. 19:29).
Частицата “а” (δέ) в Матей 19:30 изразява противоположност на мисълта, изразена в Матей 19:29. От думите в стих 29 не следва, че наградата ще бъде еднаква за всички. Напротив (δέ), мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи. Тази мисъл се доказва (γάρ – Мат. 20:1) чрез една следваща притча, която, ако се съди по хода на мисълта, трябва, първо, да обясни кои се разбират под първите и последните и, второ, защо в отношенията в Небесното Царство трябва да господства ред, съвсем различен от този, който съществува в земните отношения.
Под лозе трябва да се разбира Небесното Царство, а под стопанин на лозето – Бог. Ориген разбира под лозето Божията църква, а пазарът и местата извън лозето (τὰ ἔξω τοῦ ἀμπελῶνος) са това, което е извън Църквата (τὰ ἔξω τῆς Ἐκκλησίας). Св. Йоан Златоуст разбира под лозето “Божиите заповеди и разпореждания”.