„каза, свидетелствувайки“. Божиите думи за Давид, цитирани от Павел, са свободно съчетаване на действително казаното от лицето на Бога от Самуил на Саул за неговото отхвърляне (1 Цар. 13:14), и на онова, което псалмистът (Етам) само влага в Божиите уста като казано на Самуил (“във видение на Твоя Светия”, пс. 88:20 и сл.).
От Давид апостолът директно преминава към проповядването на Христос като цел на цялата ръководена от Бога история на Израил. Представя Го като Потомъка на Давид, за когото Давид е най-добрият предобраз чрез двете си споменати качества („човек по Божието сърце… ще изпълни цялата Ми воля“) и Който е съвършеното изпълнение на даденото на Давид обещание.