„жилището… достойнството“ (ἡ ἔπαυλις …τὴν ἐπισκοπὴν) Пророческите указания на Юда са заимствани от два псалма – 68 (Пс. 68:26) и 108 (Пс. 108:8). Тълкувайки тези пророчества като приложени към Юда, свети Йоан Златоуст и блажени Теофилакт разбират под „жилище“ село (купено: „понеже какво би могло да бъде запустяло гробище?“) и дом на Юда, а под „достойнство“ (буквално: епископство) – апостолското звание. И двата гореспоменати Давидови псалма изобразяват праведния човек, който невинно страда от враговете си, отправяйки към Бога молитва за защита (заплахите към враговете, приведени от Петър). Отнасянето на тези заплахи към Юда (с промяната на множественото число в единствено) е оправдано, тъй като представеният тук праведен човек е образ на Месията, който невинно страда от враговете си, а Юда е техен главен представител и е отговорен за успеха на злия им замисъл.