„Затова и винаги се молим за вас, та нашият Бог да ви направи достойни за званието.“

Как така, нима те вече не са били призвани? Да, били са. Но апостолът не говори за онова призвание, защото според него „мнозина са звани“. И онзи, който нямал сватбена дреха, бил зван (Мат. 22:11–13), както били звани и петте неразумни девици (Мат. 25:10–12), но нито той, нито те влезли.

Под „звание“ тук апостолът разбира онова призвание, което се потвърждава чрез дела и което именно в този смисъл е истинско призвание, както и истинската вяра е действената вяра. Затова той прибавя и следващите думи.

„И да изпълни всяко благоволение на добротата.“

Такова призвание, казва апостолът, имам предвид – та „всяко благоволение“ Божие, тоест всичко, което Му е благоугодно, да се изпълни във вас и вие да станете такива, каквито Бог желае да бъдете, без да ви липсва нищо.

Същевременно с тези думи апостолът смирява и тяхната гордост, за да не се възгордяват от многото похвали, които им е отправил, като показва, че все още не са достигнали съвършенство.

„И делото на вярата със сила.“

Нека Бог, казва той, направи съвършено във вас търпението в гоненията. По какъв начин? „Със сила“ – тоест като ви укрепи и направи силни.

Защото търпението е дело на вярата; следователно онзи, който няма търпение, не показва и делото на вярата.