Мисълта на апостол Павел отново се връща към Христовата Парусия. Той се моли Бог не само да направи вярващите съвършени при Христовото пришествие, но и да ги запази в това съвършенство (ὁλοτελεῖς, ὁλόκληρον).

Тук се срещаме с т.нар. трихотомия, тоест с триделното разбиране за човешката природа като съставена от дух, душа и тяло. В Новия Завет човешката природа обикновено се представя двусъставно, макар отделните съставки да се обозначават с различни понятия: σῶμα и ψυχή – „тяло“ и „душа“ (Мат. 10:28); σῶμα и πνεῦμα – „тяло“ и „дух“ (Рим. 8:10, 13); σάρξ и πνεῦμα – „плът“ и „дух“ (Кол. 2:5); и накрая σάρξ и νοῦς – „плът“ и „ум“ (Рим. 7:25).

На някои места обаче се допуска и триделно разграничение в човешката природа. Така например в Евр. 4:12 се прави разлика между ψυχή и πνεῦμα, а в 1 Кор. 2:14 и 15:44–46 се прокарва разграничение между ψυχικός и πνευματικός.

Трихотомичното разбиране не е изключително християнско учение; негови аналогии се срещат и у езическите философи – у Платон, неоплатониците и стоиците. В рамките на тази схема висшият, духовен принцип в човешката природа се разглежда като двусъставен: по-ниската му страна е ψυχή, която обхваща усещанията, чувствата и импулсите, а по-висшата е πνεῦμα, чрез което човек влиза в общение с Бога.

Това триделно разбиране се среща често и у най-древните църковни отци. За апостол Павел подобно разграничение едва ли представлява само риторична фигура. По принцип, строго погледнато, няма достатъчно основания триделното разбиране за човешката природа да бъде отхвърлено безусловно.

Сравни също: Н. Н. Глубоковски, Благовестие св. апостола Павла, т. I, с. 368; т. II, с. 1032, 1123.