За св. ап. Павел било особено важно да узнае как стои въпросът с вярата на солуняните, която, както показва глаголът ἐπείρασεν, вече била подложена на изкушение от ὁ πειράζων – „изкусителя“, сатаната (1 Кор. 7:5), и апостолът се опасявал, че от това могат да последват неблагоприятни резултати – неговият труд да бъде сведен до нищо.