Тъй като у колосяните вече е положена добра основа, сега апостолът моли Бога те да могат да напредват по-нататък в своето християнско развитие. Апостолът желае те да се изпълват с „пълно познание“ на Божията воля (ἐπίγνωσις – съвършено, пълно познание; срв. Рим. 1:28). Това се постига чрез всяка премъдрост (σοφία), която като теоретична способност точно определя целта, към която човек трябва да се стреми, и чрез духовно разбиране (σύνεσις) – нравствен такт или умение да се избират чисти и напълно подходящи средства за постигането на тази цел.