Но благоприятният изход, който апостолът предвижда, съответства на неговата „увереност“, или по-точно на неговото „напрегнато очакване“ (ἀποκαραδοκία; срв. Рим. 8:19), и на надеждата му, че в нищо няма да бъде посрамен, а че „с пълно дръзновение“, по-точно „чрез всяка смела и открита изява“ (παρρησία; срв. Кол. 2:15), Сам Христос ще се възвеличи в тялото му.

С други думи, Бог открито ще възвеличи Христос, като използва за това тялото на апостола и го направи служение на Христовата слава – било чрез неговата смърт, било чрез чудесното и неочаквано запазване на живота му. Един от тези два изхода предстои на апостола, но във всеки случай той се надява, че този изход няма да бъде за него посрамване, а, напротив, прослава.