Най-първото известие за построяване на град Библията ни дава още в историята на Каин (Бит. 4:17), а след това в историята на кушитеца Нимрод (Бит. 10:10). Като приписва и в двата случая строежа на градове на представители на нечестиви човешки родове, Библията и в настоящия случай прозира в този факт лошо намерение.

Още по-очевидно това намерение се изразило в построяването на кула „висока до небето“. Последният израз, разбира се, е хиперболичен и посочва само необикновената височина на тази кула.

Като издигали такава колосална кула, строителите ѝ искали да поставят паметник на своето изключително изкуство и с това да обезсмъртят себе си в очите на цялото потомство. Може би към това се присъединявали и властолюбиви замисли – да създадат такъв опорен пункт на владичество, откъдето удобно би могло да се разпростира властта им върху възможно по-голямо население. Накрая, в намерението на строителите вероятно е имало и желание да попречат на осъществяването на божественото пророчество за всеобщото разселване на потомците на Ной (Бит. 9:25–27), като създадат такъв център, който да бъде видим за всички и отново да обедини всички около себе си.

“И да си спечелим име”.

Това са преки и ясни думи на Библията, които не оставят съмнение относно честолюбивите, властолюбивите и изобщо богопротивните намерения на строителите на Вавилонската кула. В подобен смисъл, т.е. в смисъл на тяхната ревност за собствената им слава и име, този израз се употребява и на други места в Библията (2 Цар. 8:13; Ис. 63:12–14; Иер. 32:20).

“Преди да се пръснем по лицето на цялата земя”.

Началните думи на текста: „преди да“ в еврейския текст са изразени със съюза ken, който напълно допуска и друг превод, равнозначен на гръцкото μή и на българското „за да не“. В тази последна форма той подчертава основната мисъл на текста за  замислите на строителите.