Притчата го представя разгневен и нежелаещ да влезе не защото той действително е завидял (защото у праведниците няма скръб за спасението на братята), а за да покаже безмерността на Божията благост. Това негодувание разкрива, че към каещите се проявяват толкова велика благодат и радост, че у някои това може да породи завист. Същото представя и притчата за наетите работници в двадесета глава на Евангелието според Матей (Мат. 20:1–16), защото и там първите възроптаха.

„А баща му излезе и го канеше.“

Като чадолюбив и мъдър, Той и завърналия се обкръжава с почести, и онзи, който е пребивавал с Него, увещава.