Особено силно разгневява апостола обстоятелството, че юдействащите учители изопачават историческите факти, и по-точно – смисъла на постъпките на апостол Павел. Самите те, разбира се, проповядват обрязване, без което уж християните от езичниците не можели да достигнат оправдание и обещаното на Авраам наследство. Но освен това те казват още, че и самият апостол Павел понякога проповядвал същото.

Вместо: „защо тогава ме гонят, братя“, по-добре е, съобразно с разположението на думите в гръцкия текст, да се преведе така: „А аз, братя, ако още проповядвам обрязване, защо тогава ме гонят? Тогава би бил премахната – или би трябвало да бъде премахната – съблазънта на Христовия кръст.“

Лъжеучителите, както се вижда, обвинявали Павел, че в стремежа си да бъде снизходителен към обичаите на хората, сред които му се налагало да действа, си позволявал да извършва обрязване и над християни. Те правели такъв извод от това, че Павел обрязал Тимотей (Деян. 16:3), и следователно не смятал обрязването за несъвместимо със състоянието на християнина (1 Кор. 7:18), както и че не протестирал срещу обрязването на децата на юдейските християни, които живеели сред християни от езичниците (Деян. 21:21–24).

Но ако това наистина беше така, тогава щяха да престанат да го нападат заради проповедта му за кръста, т.е. за необходимостта от кръстната смърт на Месията, която за юдеите представлявала в най-висша степен съблазън (срв. 1 Кор. 1:23). Обаче юдеите, а също и юдействащите християни по свой начин, продължават да го преследват и всячески пречат на успеха на неговата проповед.

Не е ли ясно оттук, че те говорят неистина, когато твърдят, че уж самият апостол Павел не бил против да признае необходимостта от толкова скъпото за тях обрязване?