А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.

„А ние всички“, тоест християните. Апостолът говори сега за онези лица, върху които свободата проявява своето действие.

„с открито лице“: тук апостолът изменя образа. Той вече не говори за слушащите (както в ст. 15), а за гледащите, затова и заменя думата „сърце“ (в ст. 15) с думата „лице“. За да се гледа, очите трябва да бъдат открити.

„като в огледало“: пълната слава на Христа християнинът може да види само в бъдещия живот (Йоан 17:24; 1 Йоан 3:2; Кол. 3:4), а тук той вижда само нейния образ в Евангелието (Евангелие на славата Христова – вж. 2 Кор. 4:4).

„славата Господня“, тоест виждаме Христа като Глава на Църквата, Ходатай за нас на небето, Победител над всички Свои врагове и пр.

„преобразяваме се в същия образ“, тоест така се изменяме, че още тук, на земята, ставаме подобни на прославения Христос.

„от слава в слава“, тоест преминаваме от една степен на величие към друга (срв. Рим. 1:17; Пс. 83:8)

„Като от Духа Господен“, по-точно: „от Господа, Който е Дух“ (срв. ст. 17). Нашето преобразяване се извършва дотолкова, доколкото Господ – Духът (πνεύματος – родителен на качество) ни дава сили.