Апостолът най-напред заявява, че винаги е бил човек искрен и че и сега пише на коринтяните без каквато и да било скрита мисъл.

След това (до стих 24) той подробно обяснява промяната в плана на своето пътуване. Ако не е дошъл в Коринт преди да посети Македония, както е било обещано на коринтяните, това не е станало поради безотговорност или поради някаква лична изгода, а от любов към тях: за да им даде време да се поправят от някои недостатъци и за да не бъде принуден сам да съди нарушителите на църковната дисциплина.

„Защото“ – тук апостолът обяснява на какво се дължи неговата увереност, че коринтяните са се молили за него на Бога, а именно, той е убеден в любовта им. Ако се хвали (в ст. 11), то с това само свидетелства, че е действал (заедно с Тимотей) винаги открито и в простота.

„в искреност пред Бога“, по-точно: в Божествена искреност, такава, каквато му е дадена от Бога (срв. израза „правда Божия“ в Рим. 1:17).

„не с плътско мъдруване“ (ἐν ἁπλότητι καὶ εἰλικρινείᾳ Θεοῦ), това е мъдрост, определяна от греховните похоти на плътта (срв. 1 Кор. 1:26).

„на света“, тоест в широката област, където живеят различни езически народи, сред които апостолът е призван да бъде просветител.