„При последната тръба“. Нито една тръба не е в състояние да възкреси мъртвите. Затова този израз означава всемогъщото Божие повеление, чрез което мъртвите ще възкръснат, а живите ще бъдат преобразени по тяло. Самият образ е зает от сигналите, които еврейските свещеници са давали с тръби, когато народът е трябвало да потегли на път или да се събере за празник при скинията (Чис. 10:2–10).

Фактът, че тръбата е наречена „последна“, позволява да се предположи, че преди това ще има и други Божии повеления, отнасящи се до духовния свят.

„ще затръби“. Отново става дума за образен израз, който подчертава едновременността на възкресението на мъртвите и преобразяването на живите.

„Ние“. Това означава всички вярващи, които ще бъдат живи при Второто пришествие. Апостолът не е знаел дали сам ще доживее до този момент (срв. ст. 30–31; 1 Кор. 6:14; Фил. 1:20; 2:17), но поради надеждата си за близкото идване на Господа, е могъл да причислява и себе си към онези, които ще бъдат живи тогава.