„наставник“ — това е проповедникът, който, по обичая на синагогата, прибавял увещания към прочетения откъс от Свещеното Писание (срв. Деян. 4:36; 11:23 и сл.).
И тази способност, както и следващите служения, апостолът определя като служения, основани на особени дарове, дадени от Бога.

„дарител“ — това е благотворителят (срв. Еф. 4:28), който трябва да върши своите благодеяния в простота, без никакви користни сметки и задни мисли (срв. Мат. 6:2 и сл.).

„предстоятел“ (ὁ προϊστάμενος) — по-точно означава ръководител или предводител; не в смисъла на епископ или презвитер, а човек, който в християнското общество се откроява със своите административни способности и в трудни обстоятелства се явява водач и опора на общината.

„благотворител“ — по-точно: милосърден, онзи, който проявява състрадание към страдащите и нещастните, като умее да изрече слово на утеха и подкрепа.

„на радо сърце“ (ἐν ἱλαρότητι)— по-точно: „с искреност“, “с радост” или „от сърце“, тоест така, че утешението да излиза от чисто сърце и да не оставя никакво съмнение в душите на страдащите.