Апостолът ограничава произхода на Христос от Израил само „по плът“, т.е. по Неговата естествено-човешка страна (вж. Рим. 1:3). От добавката „по плът“ става ясно, че апостолът възнамерява след това да говори и за другата, божествена природа на Христос.

Изразът „Който е над всичко Бог, благословен во веки“ е бил камък на препъване за мнозина тълкуватели. Към кого се отнасят тези думи – към Христос или към Бог Отец?

Някои тълкуватели твърдят, че тези думи не могат да се отнасят към Христос, защото в посланията на апостол Павел няма друго място, където Христос да е наречен толкова директно „Бог“. Затова те виждат тук славословие към Бога Отца (тоест, Който е над всичко, Бог [е] благословен во веки”)

Други обаче поддържат, че граматически тези думи могат напълно естествено да се разглеждат като продължение на предходния израз („Христос по плът“) и че няма основание те да се смятат за отделно славословие към Бога, понеже преди това за Бога изобщо не се е говорело.

Ако тук би се виждало славословие на Бога за милостите, проявени към израилския народ, то това предположение би било неправилно, защото апостолът в разглеждания стих не възхвалява Божията милост, а Неговото всемогъщество („Който е над всичко“).

Не бива също да се смущаваме от това толкова пряко изповядване на божественото достойнство на Христос, защото апостолът вече е нарекъл Христос Бог в 1 Тим. 3:16 („Бог се яви в плът“), а в посланието до Филипяните му приписва битие, равно на Божието (Фил. 2:6).

Освен това, във всички славословия към Бога думата „благословен“ стои в началото на изречението (срв. 2 Кор. 1:3; Еф. 1:3), а тук тя стои в края (ὁ ὢν ἐπὶ πάντων Θεὸς εὐλογητὸς), което потвърждава, че думите се отнасят към Христос.

Като вземем доказателствата в полза на това тълкуване, както и единодушното свидетелство на древните църковни отци (Ориген, Киприан, Епифаний, Атанасий, Йоан Златоуст, Теодорит и др.), трябва да признаем това мнение за единствено правилното:
този стих свидетелства за божественото достойнство на Христос.