Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.

Тук апостолът показва, че в крайна сметка и нашето тяло ще бъде освободено от властта на смъртта.

„Но ако Духът… живее във вас“. Апостолът по същество повтаря мисълта от 10-ти стих („Христос във вас“). Божият Дух Той представя като Духа на Този, Който възкреси от мъртвите Иисуса. Възкресението на Иисус е споменато тук, за да имаме и ние надежда за същото възкресение. Именно заради това апостолът нарича Спасителя тук просто Иисус – с човешкото Му име: възкресението на човека Иисус е залог и гаранция за възкресението на всички хора.

„Христа“. Апостолът нарочно заменя името Иисус с Христос, за да подчертае, че е възкресен нашият Ходатай, Месията, и затова увереността ни във възкресението трябва да бъде още по-силна.

„оживотвори“. Нашите тела, които ще претърпят пълно разложение, ще се нуждаят от пълно възстановяване на живота – това е изразено с думата „оживотвори“ (ζωοποιεῖν). За Христовото тяло, което не е било подложено на такова разложение, е било достатъчно просто пробуждане (ἐγείρειν). В гроба Христос като че ли е почивал! („С плътта Си заспал…“ пее Църквата за умрелия Христос).

„смъртните ви тела“ – т.е. телата, на които им предстои смърт.

„чрез … Негов Дух“ – т.е. заради обитаващия във вас Негов Дух. Такива тела, които са удостоени да служат като храм на Светия Дух (1 Кор. 3:16), Бог не може да остави завинаги в земята: те трябва да бъдат възкресени за живот! (ср. Рим. 1:4).