В този стих продължава описанието на лъжеучителите, започнато още в Юда 1:4. Тук тези „мечтатели“ (вж. и 2 Петр. 2:10) освен оскверняване на плътта, са обвинени и в друг сериозен грях: „господства отхвърлят, а слави хулят“ (гр. κυριότητα δὲ ἀθετοῦσι, δόξας δὲ βλασφημοῦσι).

Под понятията „господства“ и „слави“ повечето съвременни тълкуватели с основание разпознават ангели от два различни чина (срв. Еф. 1:21; Кол. 1:16). Възможно е лъжеучителите, отричайки Закона, който според Писанието е бил даден чрез ангели (вж. Деян. 7:53; Гал. 3:19; Евр. 2:2), да са хулили и самите ангели, чрез които Законът е бил предаден на Моисей. Това би било в пълно противоречие с философите от средите на християните в Колоси, които, обратно, смятали Закона за задължителен и дори развили култ към служение на ангелите (Кол. 2:18).