Тъй като райският живот даряваше на човека пълно наслаждение, като му даваше както удоволствие от съзерцанието (на красотите на рая), така и приятност от вкусването (на райските плодове), за да не се разврати човекът от прекомерен покой („защото празността е научила на много лоши неща“, Сир. 33:28), Бог му заповяда да „обработва и пази рая“.