Праведникът не желае да бъде наричан „учител“, нито от хората, нито от когото и да било друг, тъй като всички имат един истинен Учител; а всички, които го слушат, са братя помежду си.

Но онзи, който е роден свише, тоест не само от вода, но и от Дух (Йоан 3:5), и е приел Духа на осиновението (Рим. 8:15), така че може да се каже за него, че не е роден нито от плът, нито от мъжко желание, а от Бога (вж. Йоан 1:13), такъв човек, не бидейки син на никого от онези, които са на земята или по-долу, не нарича никого „отец“ на земята (Мат. 23:9), а като върши всяко дело според Божията воля, казва: „Отче наш, Който си на небесата“ (Мат. 6:9; 23:9).

И онзи, който изпълнява Божиите думи, по никакъв начин няма да се стреми да бъде наричан „учител“, защото знае, че в него пребъдва Христос, когато постъпва праведно, и че само Него трябва да наричат Учител всички, които са наставлявани от Него, а себе си признава за слуга, според Христовата заповед: „Който иска да бъде по-голям между вас, нека ви бъде слуга“ (Мат. 23:11; Мат. 20:26; Мат. 10:43).

Коментар към Евангелието от Матей