Подчинението на жената към мъжа в християнството не трябва да има робски характер, а напротив – трябва да бъде израз на свободно нравствено покорство, при взаимно добро и отговорно отношение от страна на съпруга-християнин. Отношението на християнските съпрузи към жените им, според апостола, трябва да се отличава с разумна загриженост и внимание, като към „по-слабия съд“; и също така – с особено уважение, деликатност и почит.

Тези две характеристики представляват ново, чисто християнско основание за семейните отношения: жените, заедно и наравно със своите съпрузи, са сънаследници на благодатния живот и на вечното спасение (срв. Гал. 3:28).

На по-практично ниво, взаимната, съвместна молитва на съпрузите – било домашна, било обществена (срв. 1Кор. 7:5; 1Тим. 2:8–9) – изисква християнски дух, а това е възможно само при нравствено чисти и уважителни взаимоотношения, каквито апостолът ясно изисква от съпрузите-християни.