След общото наставление за добродетелта, апостол Петър преминава към по-конкретни напътствия – как християните да се отнасят към някои обществени институции, където именно чрез добрите си дела могат да свидетелстват пред езичниците. Той прави това, вероятно, както с цел да опровергае злословията и клеветите срещу християните от страна на езичниците (ст. 12, 15), така и за да предпази самите християни от злоупотреба със свободата си (ст. 16). Апостолът наставлява вярващите да бъдат покорни на „всяко човешко създание“ (κτίσει), тоест на установения ред и обществения порядък. „Човешко създание“ той нарича властимащите – царете и поставените от тях управници – понеже и самите царе биват избирани или утвърждавани от хората. И така, казва той, покорявайте се на светските власти, но го правете „заради Господа“, защото така е заповядал Той: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Мат. 22:21). Следователно, ако властите заповядват нещо, което е противно на Божията воля, тогава не им се дължи послушание. Така заповядал Христос, и същото заповядва сега и Неговият ученик.