В стих 9 той предупреждава християните да избягват оплаквания и недоволство един срещу друг, за да не бъдат осъдени (ср. Мат. 7:1). Като мотив за това отново посочва близостта на Господнето пришествие: „ето, Съдията стои пред вратата“ (ἰδού ὁ κριτής πρό τῶν θυρῶν ἕστηκεν).
Когато Апостолът говори за „пришествието Господне“, той има предвид второто славно пришествие на Христос. Според обичайната употреба на израза παρουσία Κυρίου в книгите на Новия Завет, това означава Последния съд. Тогава ще приключи времето на благодатта и ще започне царството на Божията слава (ср. Мат. 24:1 и следв.). Тогава всички хора ще получат справедливо въздаяние за делата си (Мат. 25:1 и следв.).
Апостолите често напомнят в своите поучения за близостта на второто пришествие и края на този свят. Това прави не само ап. Яков в този откъс, но и ап. Петър в двете си послания (1 Петр. 4:7; 2 Петр. 3:4, 9–10), ап. Йоан Богослов (1 Йоан. 2:18, 28) и ап. Павел (1 Кор. 7:29, 10:11; 1 Сол. 4:1 и др.).
Възниква въпросът: в какъв смисъл апостолите говорят за близостта на второто пришествие, след като сам Господ им е казал, че денят и часът на Неговото идване са напълно неизвестни (Мат. 24:36)? Освен това, фактът, че Църквата Христова съществува вече близо две хилядолетия, изглежда противоречи на реалната близост на второто пришествие по отношение на апостолската епоха.
Отчасти това може да се обясни с психологията на вярата – с дълбоката и интензивна вяра на апостолите и първите християни. За човек, който истински и искрено вярва, Господното пришествие не може да изглежда далечно. Вярата възприема времето в духа на Бога, за когото „хиляда години са като един ден“ (2 Петр. 3:8).
Но най-вече това разбиране за близостта на Христовото пришествие трябва да се разглежда в контекста на историята на Божието домостроителство за човешкото спасение. Спасителното дело на Христос е довело до разделение на човешката история на две основни епохи: Старозаветната (до идването на Христос) и Новозаветната (след Христовото идване).
Още старозаветните пророци често разглеждат тази нова епоха като едно цяло, без да я разделят на отделни исторически моменти. Например, когато говорят за идването на Месията и Неговото благодатно царство, те използват израза „в последните дни“ (ахарит хайямим – Ис. 2:2, 4 и др.). В рамките на този израз те включват не само събития, които са се случили в първите векове на Царството Христово, но и такива, които ще настъпят едва при окончателното обновление на творението, например в Исаия 11 (където се описва пълната хармония в природата и цялостното обновление на света). Така с един израз обхващат целия период на Христовото царство – от неговото начало до самия му край.
По същия начин Христос и апостолите говорят за цялата продължителност на Христовото царство като за последното Божие домостроителство за спасението на човечеството. Спасителят казва, че е настъпил „часът на възкресението на мъртвите“ (Йоан 5:21, 25), а ап. Йоан говори за „последния час“ (ἐσχάτη ὥρα, 1 Йоан 2:18).
Това обяснява есхатологичното разбиране за близостта на второто пришествие – като завършек на последния период на Божието домостроителство, след който ще се открие Божието царство в слава.
Епископ Михаил Лузин обобщава тази идея така: „Близостта на второто Христово пришествие спрямо първото не трябва да се измерва с времевото разстояние между тях, а трябва да се разбира в смисъл, че с първото Христово идване започна последната епоха от съществуването на света. От страна на Бога всичко необходимо за спасението на света вече е извършено и няма никакви препятствия за настъпването на новото славно Христово царство. Тази последна епоха може да продължи дълго, но по своята същност тя е последната. Единствено Божията воля определя нейната продължителност. Христовото пришествие е близо не във времевия смисъл, а в смисъла на вътрешната връзка между първото и второто Му идване. Това е последната епоха на света, но кога точно ще дойде краят ѝ, не се определя от израза „близо е“.“
Сам Господ разкрива на апостолите само някои знаци за приближаването на това време (Мат. 24). Това означава, че макар да не знаем точния момент на второто пришествие, ние живеем в последната епоха на човешката история, която може да приключи във всеки момент според Божията воля.