Но също така е необходимо самият човек съзнателно и активно да се стреми да приближи Бога: „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас“.

Приближаването към Бога се проявява външно и вътрешно: Външното приближаване се осъществява чрез очистване на ръцете (καθαρίσατε χεῖρας), т.е. чрез отстраняване на всички греховни и оскверняващи дела и постигане на чистота в действията. Този образ е взет от левитските ритуални очиствания, които символизират духовно-нравственото пречистване на човека (ср. Пс. 17:21; Ис. 1:15–16).

Вътрешното приближаване към Бога е чрез очистване на сърцето (ἁγνίσατε καρδίας), което има по-дълбок и съществен смисъл, защото сърцето е изворът и средището на целия вътрешен живот на човека (Мат. 15:19). Следователно, очистването на сърцето означава очистване на целия човек (Пс. 50:12, 19).

Апостолът иска грешниците, които са се осквернили чрез различни неправедни дела, както и двоедушните, които са раздвоени между привързаността към Бога и света, да постигнат пълна чистота както във външните си дела, така и във вътрешните си стремежи.