Писанието нерядко в преносен смисъл нарича Израил лоза, например: „Ти пренесе от Египет лозата“ (Пс. 79:9), и „моят Възлюбен имаше лозе“ (Ис. 5:1), и „Аз те посадих като благородна лоза, най-чисто семе“ (Йер. 2:21).

А ако Израил е лоза, то неговата колиба е домът и, може би, храмът (Ис. 1:8). Защото той се нарича „обиталище на славата“ (Пс. 25:8) и „скиния, в която обитаваше Той между човеците“ (Пс. 77:60). Затова, докато това лозе принасяше много плодове, стоеше и скинията за съхранение на плодовете. Но понеже Насадилият го очакваше да даде „добро грозде“, а то роди „тръни“ (Ис. 5:2), с които увенчаха Господа, и цялото се превърна в горчилка, като роди „грозд на жлъчка“ и „грозд на горест“, заради което и за храна на Господа поднесоха жлъчка, то затова колибата на лозето бе изоставена. Защото е казано: „Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Мат. 23:38). Тогава се изпълни тази заплаха, защото Израил бе изоставен като „колиба в лозе“; и оттогава вече „се заповяда и на облаците да не изливат дъжд“ върху лозето (Ис. 5:6). Поради това нямат вече пророци, нито небесна благодат, но станаха „пусто“ (Ис. 5:6). Разрушени бяха огражденията на този народ, тоест защитата на светите Сили: и ако дори нещо извършат по закона, то и то ще им послужи за погибел.

Тълкувание върху Исайя