В оригиналния текст този стих се чете по различен начин от руския превод: Ἀκούσας δὲ ταῦτα ὁ Φῆλιξ ἀνεβάλετο αὐτούς, ἀκριβέστερον εἰδὼς τὰ περὶ τῆς ὁδοῦ, εἰπών· ὅταν Λυσίας ὁ χιλίαρχος καταβῇ, διαγνώσομαι τὰ καθ᾿ ὑμᾶς.

Буквално: “А като чу това, Феликс ги отложи, тъй като знаеше по-точно за учението (пътя), казвайки: „Когато хилядникът Лисий слезе, ще разгледам делото ви.“

Феликс е получил по-точни сведения за „пътя“, т.е. за християнското учение, като се запознал с начина на мислене и вярванията на Павел, и се убедил, че обвиненията срещу него са безпочвени. Но в същото време не искал да огорчи и настрои срещу себе си посрамените обвинители с рязък отказ. Затова той не освободил Павел, обявявайки отлагане на делото, уж искайки лично от Лисий да узнае повече.

Освен че се е запознал непосредствено с християнските убеждения на Павел от неговите речи, Феликс може да е имал достатъчно информация за християнството и от други източници. Той е бил прокуратор на Юдея дълго време; живял е там още по-дълго (вж. Деян. 23 и Деян. 24:10); християнството вече се било разпространило в цяла Палестина и в Кесария, където може би все още се е намирал стотникът Корнилий, обърнат от Петър. И накрая, Феликс е можел да знае много от съпругата си Друзила, по род еврейка, която се е интересувала от християнството.