Апостолът завършва речта си, като се спира на повода за задържането си, доказвайки и от тази гледна точка несправедливостта, извършена спрямо него.

„След много години“. Както и по-горе (Деян. 24:10), изразът означава сравнително дълъг период от време. По-точно казано, става дума за около четири години след последното му – макар и кратко – посещение в Йерусалим ( Деян. 23:22).

„милостиня и приноси“. Наред с поклонението на Бога, апостолът посочва нова цел за пристигането си в Йерусалим, също толкова чужда на бунтовническите намерения, а по отношение на самия народ – точно обратното на обвиненията, че подбужда хората към безредици. Това е даването на милостиня и приноси на народа от техните единоверни братяв други страни: какъв контраст на патриотичната любов на Павел към народа му и злостните клевети на враговете му срещу него.

Не само че самият той е бил далеч от желанието да навреди на „своя народ“, но е склонил и други, гръцки и македонски жители, да участват така в нуждите и страданията на този народ.