Господ е дал Своите предписания не в буквалното значение, а ни предоставя най-внимателно да изследваме тяхната цел. Тъй като не на всеки просещ Той заповядва да се дава, понеже това е невъзможно, ако няма какво да дадеш, или в случай, че някой проси за зло. Защото лош дар е този, когато някой проси за нещо безпътно и престъпно, и затова не от полза, а другият му дава, оказвайки по този начин съдействие за подобно престъпление. Но тогава защо в Деяния на апостолите е казано: “и се раздаваше всекиму според нуждата” (Деян. 4:35)? Защото те не просто давали на този, който проси, но разпределяли съобразно потребностите. Какво означава казаното на друго място: “той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:” (2 Кор. 8:12-13)? Всичко това показва, че трябва да се дава за това, което принася полза.

Фрагменти