Апостолът показва, че любовта принася полза на самите тях, а не на онези, които са обичани. „Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта“, казва той, „за да утвърди сърцата ви“.

Под „Господ“ разбирай Духа, както е изтълкувал и св. Василий Велики. Защото кой друг ще ги утвърди да бъдат непорочни пред Бога и Отца при Христовото пришествие, ако не Духът? Апостолът не казва: „да утвърди вас“, а: „сърцата ви“. Защото „от сърцето излизат зли помисли“ (Мат. 15:19).

Човек може да бъде зъл, без външно да извършва някакво зло, например като бъде завистлив, коварен, злопаметен или като се придържа към неправилно учение. И тъй, човек е действително непорочен тогава, когато очисти сърцето си; тогава той притежава и святост.

Защото, макар под „святост“ преди всичко да се разбира целомъдрието, както под „нечистота“ – блудът и прелюбодейството, все пак в по-общ смисъл всеки грях е нечистота, а всяка добродетел е святост.

Апостолът желае те да бъдат непорочни пред Бога и Отца както сега (защото истинската добродетел е тази, която е пред Бога, а не пред хората, тъй като човешката преценка е непостоянна), така и при Христовото пришествие; защото и Той ще ни съди пред лицето на Своя Отец.

И тъй, казва, бъдете непорочни, както и всички светии.