От тях „словото Господне“ (вж. 2 Сол. 3:1; срв. 1 Петр. 1:25 и Кол. 3:16), подобно на гръм, се разнесло не само по Македония и Ахаия, но и „навред“ тяхната вяра в Бога (ἡ πρὸς τὸν Θεόν) станала предмет на обсъждане.

Но как апостолът е могъл да каже, че тяхната вяра е станала известна „навред“, когато Солунската църква била основана от него съвсем наскоро? Какъв е смисълът на израза ἐν παντὶ τόπῳ? Разбира се, няма нужда особено да се настоява върху буквалното разбиране на този израз (срв. Кол. 1:6; Рим. 1:8), още повече предвид не съвсем правилната граматическа конструкция на изречението на това място. От граматическа гледна точка изречението би трябвало да завършва с израза ἐν παντὶ τόπῳ.

От друга страна, Солун, като голям търговски център и разположен на Via Egnatia, представлявал прекрасен изходен пункт за разпространяването на словото Божие, което оттук достигнало до цяла Македония и Ахаия, както и удобен център, от който вестите за живота на Солунската църква могли бързо да се разпространяват. Където и да отивал апостолът, славата за солуняните вече го изпреварвала.

Той говори за тяхната вяра като за насочена „към Бога“ (ἡ πρὸς τὸν Θεόν), с което несъмнено подчертава предишното им служение на идолите, от което те се отвърнали и се обърнали „към Бога живаго и истиннаго“ (1 Сол. 1:9).