У филипяните вече се срещат различни добродетели. „Утешение в Христос“, по-точно: „увещание, братско взаимно наставление, такова, на каквото е учил Христос“ (παράκλησις ἐν Χριστῷ).  „Утеха от любовта“, по-точно: утешение, което произтича от чувството на любов. „Общение на духа“ срв. Фил. 1:27. „Милосърдие“, тоест добро сърце (σπλάγχνα). „Състрадателност“, тоест отделните прояви на любовта (οἰκτιρμοί; срв. Рим. 12:1).

Ако у читателите на апостола съществуват такива добродетели, а те действително съществували, както трябва да се подразбира тук, това радва апостола. Но радостта му ще бъде пълна само когато читателите му имат помежду си пълно единомислие, и то не само по отношение на вярата – „едни и същи мисли“, но и по отношение на любовта – „една и съща любов“. „Единодушни и единомислени“ е усилено обозначение на вътрешното единство.