„… настана глад“ (Лука 15:14). Глад не за храна, а за добри дела и добродетели. Какъв е този глад, достоен за най-голямо съжаление? Човек, който се отдалечава от Божието слово, търпи глад, защото „не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово“ (Лк. 4:4).

Който се отдалечава от извора – жадува; който се отдалечава от съкровището – изпада в нужда; който се отдалечава от премъдростта – оглупява; който се отдалечава от добродетелта – се разлага. Затова заслужено започна да изпитва нужда онзи, който пренебрегна съкровищата на божествената премъдрост и знание (Кол. 2:3) и величието на небесните богатства.

Затова започна да се нуждае и да гладува – защото на разпуснатостта не ѝ стига никакво изобилие. Винаги гладува онзи, който не познава насищането с вечната храна.