Не само грехът на брата, но и всяка негова тежест – „теготите“, трябва да бъде усещана от нас като нещо, което тежи и върху самите нас. Затова сме длъжни да помагаме на ближния да носи своя товар. Под „теготи“ тук трябва да се разбира всичко, което обременява човека и с което той сам не може да се справи, както духовните, така и материалните му трудности.

Към такова по-дълбоко разбиране на думата „теготи“ насочва и краят на стиха: „и така изпълнете закона Христов“. Под „закона Христов“ се разбира Христовата заповед за любовта, в която всъщност се съдържа същината на Христовия закон (срв. Мат. 22:37 и сл.; Йоан 13:34).

Апостолът вижда, че галатяните вече започват да изпълняват този закон, но това изпълнение все още не е съвършено. То ще стане пълно едва с времето. Това се подсказва и от гръцкия глагол ἀναπληρώσετε – от ἀναπληροῦν, „изпълнявам напълно“, „довеждам до пълнота“, за разлика от πληροῦν, което означава просто „изпълнявам“. Следователно при галатяните още не може да се говори за пълно изпълнение на Христовия закон, а само за негово начало.

Това пълно изпълнение ще бъде възможно тогава, когато галатяните винаги помагат на братята си да носят своите теготи.