Апостолът говори в изключително остър тон за своите противници. Те не са апостоли Христови, за каквито се представят, а служители на сатаната. Подобно на своя господар – сатаната, който понякога приема образ на светъл ангел (светлината е обозначение на природата на добрите ангели), тези лъжеапостоли приемат вид на „служители на правдата“ – онази правда, чието благовестие апостол Павел счита за свое собствено призвание (Рим. 1:17).