Противниците на апостол Павел, юдействащите християни, се противопоставяли и на „познанието на Бога“, т.е. пречели на апостола да разпространява истинното познание за Бога като Този, Който е възлюбил целия свят и призовава към спасение и езичниците, без да ги задължава да спазват закона на Моисей.

Апостолът опровергава юдейското самопревъзнасяне, което карало юдействащите да настояват, че никой не може да се спаси, ако не изпълнява Моисеевия закон.

„всеки разум“ означава всеки мислещ човек. Апостолът го довежда като пленник, но доброволен пленник, при Христос, или иначе казано, към вярата в Христос (срв. Рим. 1:5; 15:18).