А какво прави жената? Като чува думите Му: „Дай Ми да пия“, тя много разумно превръща думите на Христос в повод за въпрос: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мен, самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.“

Защо тя е мислела, че Той е юдеин? Може би го е познала по облеклото или по говора Му. Но обърни внимание колко предпазлива е жената. Ако е трябвало някой да се пази, то това е бил Иисус, а не тя. По думите ѝ не самаряните се отдръпват от юдеите, а юдеите не се сближават със самаряните.

И все пак жената, макар сама да не е подложена на това обвинение и мислейки, че другият го нарушава, не мълчи, а според своето разбиране се опитва да поправи онова, което ѝ се струва несъгласно със закона.

Някой може да се запита: как Иисус е поискал да пие от нея, след като законът не е позволявал това? А ако Той е предвиждал, че тя няма да Му даде вода, защо изобщо е поискал?

Какво да отговорим на това? Че за Самия Него нарушаването на подобни обичаи не е имало никакво значение. Този, Който е водил и други към преодоляване на юдейските правила, още повече е могъл Сам да ги престъпи. „Не това, което влиза в устата, осквернява човека“, е казвал Той, „а това, което излиза от устата, осквернява човека“ (Мат. 15:11).

Освен това разговорът Му с жената е могъл да бъде сериозно изобличение за юдеите, защото Той многократно ги е привличал към Себе Си и с думи, и с дела, но те не са Го последвали. А виж колко лесно жената се увлича дори от един прост въпрос.