Особено внимание трябва да се проявява към телесната чистота и целомъдрие. Като има предвид думите на Христа, че „влизащото в устата не осквернява човека“ (Мат. 15:11), апостолът казва, че по отношение на храната може да се прилага принципът „всичко ми е позволено“, още повече че функциите на тялото, свързани с храната, ще престанат да съществуват в деня на възкресението и прославянето на човешките тела: Бог ще премахне както тези функции, така и самата нужда от храна.

Но положението е съвсем различно, когато става въпрос за самото човешко тяло. То не може и не бива да се осквернява с блуд, защото е предназначено за Господа Иисуса Христа, за да Му принадлежи и да Му служи като Негово оръдие (срв. Рим. 6:13; 12:1). Христос сам пребъдва в него и един ден ще го прослави. Поради това тялото не е обречено на гибел. Както Бог възкреси Христа, така ще възкреси и нашето тяло, което през земния живот е било Негова собственост и осветено Негово оръдие.