“Божията премъдрост”. Тази премъдрост първоначално е била в Бога и от Него е произлязла.

“тайна” (ἐν μυστηρίῳ). У апостол Павел думата „тайна“ не означава факт или събитие, което един човек предава тайно на друг, а решение, което е било скрито в Бога до определено време и след това Сам Бог го разкрива. Тайна е такова събитие или истина, които човек не може да узнае със собствения си разум, а узнава единствено чрез Божие откровение (Еф. 3:4; Рим. 11:25; 1Кор. 15:51; срв. Лука 8:10).

Затова вместо „тайна“ по-правилно би било да се преведе: „която съществуваше като тайна“. Не може това да се отнесе към думата „проповядваме“, защото би означавало, че апостолът е имал някакво тайно или езотерично религиозно учение, а това не е така.

“съкровена”. С това уточнение се показва, че Бог дълго време е благоволил да държи тази премъдрост скрита от хората (срв. Рим. 16:24–25; Еф. 3:5). Така тя се различава от друг вид Божия премъдрост – тази, която хората могат да познаят още със своята поява на земята (1Кор. 1:21; Рим. 1:20): това е премъдростта, разкрита в творението.

“която Бог е предопределил… за наша слава” Два признака на истинската евангелска премъдрост вече са посочени: 1) нейният висш, Божествен произход; 2) нейната скритост.

Сега апостолът посочва и третия ѝ признак – нейното високо предназначение. Тази премъдрост трябва да доведе вярващите до прославяне. Човек е създаден за небесна слава – такава цел е била определена още в Божия съвет преди сътворението на света и човека (срв. Рим. 8:21).

Вярващите ще бъдат общност от светии, които могат да отразяват Божието величие в себе си и да служат като оръдия на Неговата свята воля – като деца на Бога и братя на Христос.