Вместо гордост вярващите трябва да възпитват в себе си благодарност към Бога за Неговите велики милости.

„От Него сте и вие.“ Тук следва да се прибави смислово: съществувате (в гръцки: ἐστὲ). По-рано те, може да се каже, „не са съществували“ (срв. ст. 28), а сега, благодарение на Бога, са станали нещо значимо.

„в Христа Иисуса.“ Христос им дава в изобилие всичко, от което светът ги считаше лишени; а какво именно им дава,  се обяснява в следващите думи. Преди всичко Той стана за тях „премъдрост от Бога“, т.е. по-висша мъдрост от човешката, за чиято липса коринтяните може би тъгували.

След това „правда и освещение“, т.е. Той дарява на хората истинска праведност и ги води по пътя на светостта към целта, която им е определена (срв. Рим. 1:18; 6:1 сл.).

Накрая, Христос стана за нас и „изкупление“, т.е. Той ни въвежда във вечната слава, която Сам притежава: ще възкреси нашите тела и ще ни прослави в Своето царство (срв. Рим. 8:18–30; Лк. 21:28; Еф. 1:3; 4:30; Евр. 11:35).