„на църквата“. В общоупотребимия гръцки език думата ἐκκλησία означава събрание на граждани, извикани от домовете им за разглеждане на обществено дело (срв. Деян. 19:40 – „събрание“). В Новия Завет думата запазва този основен смисъл. Тук Бог е Този, Който призовава грешниците към спасение чрез проповедта на Евангелието (Гал. 1:6). Призованите образуват ново общество, чиято Глава е Христос.

„Божия“. Това определение посочва Онзи, Който е свикал общността и на Когото тя принадлежи. И в Стария Завет съществува изразът Qahal YHWH — събранието на Господа. Но там новите членове влизат по телесен произход от по-рано призованите. В християнството обаче Църквата расте чрез свободното, лично присъединяване на всички, които могат да повярват в Христос.

„на осветените в Христа Иисуса“. Думата „осветени“ обозначава състоянието, в което се намират вярващите благодарение на Иисус Христос. Да приемат в себе си вярата в Христос означава да участват в Неговата святост, проявена в Неговата Личност.

„на призваните светии“ – срв. Рим. 1:7.

„с всички“. С тази добавка апостолът напомня на коринтяните, които силно се възгордели (1Кор. 14:36), че по света има и други вярващи, с които те са призвани да вървят в единство и в нравствено израстване.

„които призовават името“. Този израз е употребяван още в Стария Завет (Ис. 43:7; Иоил 2:32) и означава призоваване на името на Господа. В библейския език „име“ включва идеята за „същество“ или „личност“ (Изх. 23:21).

„Господа“. Тази титла означава Христос като Този, на Когото Бог е предал властта над света. Църквата се състои от хора, които признават това Негово господство.

„на всяко място“. Християнската Църква тук е представена като разпространена по целия свят (срв. 1Тим. 2:8).

„у тях и у нас“. Тези думи следва да се отнесат към израза „Господа нашего Иисуса Христа“ (според тълкуванието на св. Йоан Златоуст). Апостолът иска да подчертае, че Господ е един и същ за всички вярващи — и за паството, и за пастирите. Това е възражение срещу онези, които, величаейки прекалено проповедниците — служителите Христови, забравяли за Самия Христос (срв. 1Кор. 1:3, 5, 22–23).