Ожесточението на израилския народ не е било крайна Божия цел, а само средство за спасението на езичниците. А това спасение на езичниците пък ще пробуди у евреите желание да се съревновават в търсенето на спасението в Христос. И когато юдейският народ се обърне към Христос, тогава християнският живот ще се оживи още повече.

Че еврейският народ може да се обърне към Христос, свидетелства неговият произход — неговият произход е от дълбоко вярващите в Бога патриарси. Затова апостолът увещава християните от езичниците да не презират „отсечените клони“ — тоест временно отхвърления Израил, защото тези клони могат отново да бъдат присадени към дървото, от което са били отделени.

Не е ли било това ожесточение на мнозинството от юдеите всъщност не цел, а средство в Божия промисъл, когато Той им предложил новия път към праведност — път, към който те не проявили съчувствие? Спънали ли са се те, за да паднат безвъзвратно (срв. Рим. 9:32)? Съвсем не — Бог никога не е възнамерявал да погуби еврейския народ. Но чрез това падение, чрез временното им отхвърляне, се откри пътят към Христовото царство за езичниците.

(Как точно едното е довело до другото апостолът тук не обяснява подробно, но вероятно има предвид притчата за поканените на вечеря — Мат. 22:1–14, в която Спасителят предсказва, че заради отказа на евреите да участват в Господната трапеза, на тяхно място ще бъдат поканени езичниците.)