Днес се изпълни онова, което отдавна е казал Давид от лицето на Христос: „Ще отворя устата си в притча“ (Пс. 77:2). Господ говореше с притчи по много причини, а именно: за да направи слушателите по-внимателни и да възбуди ума им към изследване на казаното (защото ние, хората, обикновено се занимаваме повече със скритите слова, а на явните обръщаме малко внимание); и за да не разберат недостойните онова, което е казано тайнствено; както и по много други подбуди Той говореше в притчи.