„Те замениха Божията истина с лъжа“ – езичниците заменили познанието за истинския Бог с вяра в лъжливи богове.

25-ият стих представлява вметната бележка. Апостолът тук иска да даде по-ясна обосновка на онова Божие действие, споменато в 24-ия стих. Хората са заменили Божията истина, тоест правилното познание за Бога (θεοῦ – родителен падеж за субект), с лъжа, със заблуждение, с идоли (срв. Пс. 105:20; Иер. 3:10).

„и се поклониха“ (гр. ἐσεβάσθησαν) означава вътрешно богопочитание.

„и служиха“ (гр. ἐλάτρευσαν), извършвали жертвоприношения и други обредни действия, изисквани от езическия култ.

„на творението повече, отколкото на Твореца“ – в самата си същност езичеството представлява обожествяване на творението (срв. ст. 23), придружено от забрава или отхвърляне на Бога Творец.

„Който е благословен во веки. Амин.“. Апостолът вмъква възхвала към Бога, показвайки, че въпреки усилията на езичниците да унижат Бога, Той остава вечно прославян и благославян като Творец и Промислител на света.