„славата на нетленния Бог“ – висшето Божие съвършенство, което може да се прояви в творението (срв. ст. 20). У езичниците първоначално би трябвало да се формира възвишен образ на Бога – образ, който обединява най-съвършеното от гледна точка на човешкия разум.

„измениха в образ“ – тоест, заменили този образ на Бога с образи на създания. Павел има предвид идолите, на които се покланяли езичниците – изображения на хора, животни, птици. По подобен начин псалмопевецът казва за евреите: „И замениха славата си (тоест Яхве) с изображение на вол, който яде трева“ (Пс. 105:20). Разбира се, апостолът не казва, че езичниците наистина са вярвали, че тези изображения сами по себе си са богове. Но той иска да подчертае безумието на това, че не намерили нищо по-достойно, с което да изобразят своите богове, освен такива низши образи. Дори човешкият образ не е подходящ за изобразяване на Божеството, защото човекът е тленно същество и не може да представя нетленния Бог.

Важно е да се отбележи, че според апостол Павел идолопоклонството не е напредък спрямо фетишизма (почитането на природни предмети – камъни, дървета и пр.). Напротив, той вижда многобожието и идолопоклонството като резултат от духовна деградация, от помрачаването на ума и сърцето, което довело в крайна сметка хората обратно към най-груба форма на фетишизъм.

Съвременната наука в голяма степен потвърждава това разбиране на апостола. Тя показва, че първоначалната религия на човечеството е била монотеистична, и че народите на Индия и Африка с времето падат все по-ниско и по-ниско в религиозно отношение.