Най-доброто тълкувание на това място дава свети Йоан Златоуст, който казва:

„Тъй като животът в рая предоставяше на човека пълно наслаждение – носейки и удоволствие от съзерцанието („красотата на рая“), и приятност от вкусването („райските плодове“), – то, за да не се разврати човек от прекомерното удоволствие („защото празнотата, казано е, научи на много зло“ – Сир. 33:28), Бог му заповяда да обработва и пази рая, т.е. да обработва почвата му и да култивира различни растения, а също така да го пази от безсловесните животни, които, влизайки в градината, биха могли да внесат безредие и щети.“

Това е първата божествена заповед за човешкия труд, която отхвърля езическата идеализация на така наречения „златен век“ и дава смисъл на човешкото съществуване.

Лекият, необременителен и приятен труд бил прекрасно средство за упражняване на физическите, а отчасти и умствените сили на човека.