Апостолът прави преход от конкретни наставления към отделните християни към слово за усъвършенстването на християнското общество като цяло. Той представя християнската общност чрез образа на строяща се сграда – дом. И тук неговата мисъл естествено най-напред се спира върху крайъгълния камък на тази сграда – Църквата, тоест Спасителят Христос, Живият Камък (срв. Йоан 6:51).

Още в Стария Завет светите проповедници – пророк Исайя (Ис. 28:16) и псалмопевецът Давид (Пс. 117:22), предизвестяват това вселенско събитие: сам Яхве ще положи на Сион крайъгълен камък, в когото вярващият няма да се посрами, но когото невярващите строители ще отхвърлят.

Това пророчество засяга Христос и така го тълкуват Самият Спасител (Мат. 21:42), апостол Петър в речта си пред Синедриона (Деян. 4:11), както и апостол Павел (Рим. 9:33). На лъжливото човешко мнение на невярващите, които отхвърлиха Камъка, се противопоставя единствено истинното Божие свидетелство: че Той е избран и драгоценен Камък. Върху този Камък всички християни трябва да се изграждат като духовен дом – храм, в който те образуват „свято свещенство“ (ἱεράτευμα ἅγιον).