И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си

Какво друго е „дългът“, освен грехът? Ако не приемахме пари от чужд заемодател, нямаше да дължим. Затова ни се вменява грях. Разполагахме със собственото си богатство и трябваше да останем богати. Бяхме богати, защото бяхме създадени „по образ и подобие Божие“ (Бит. 1:26-27). Но изгубихме това, което притежавахме – смирението, когато в гордостта си започнахме да изискваме. Изгубихме своето богатство. Останахме голи, както Адам. Взехме заем от дявола, който не ни беше нужен. И така – ние, които бяхме свободни „в Христа“, станахме пленници на дявола. Врагът държеше дълговата записка. Но Господ я прикова на Кръста и я заличи със Своята Кръв (Кол. 2:14-15). Заличи дълга и ни освободи. Затова е от особено значение това, което казваме: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“.

Да обърнем внимание: „Прости нам…, както и ние прощаваме…“ Ако ние прощаваме, тогава изпълняваме необходимото условие, за да бъдем простени. Ако не прощаваме, как тогава искаме, как очакваме Бог да ни прости?