Какво означава тази притча? Казаното в началото ѝ не съответства на онова, което се казва в края, а дори разкрива нещо напълно противоположно.

В нея Господ показва, че всички хора получават равна награда, но не казва, че едни ще бъдат изгонени, а други – приети. Обаче преди и след тази притча Той казва обратното: “Първите ще бъдат последни, а последните – първи” (Мат. 19:30; Мат. 20:16), тоест последните ще се издигнат дори над първите, а първите вече няма да бъдат първи, а ще станат последни.

Че това е истинският смисъл на тези думи, се вижда от следващото изречение: “Много са званите, а малко – избраните”, с което Господ укорява първите и същевременно утешава и ободрява последните.

Но притчата не казва това, а само че последните ще бъдат равни на онези, които вече са изпитани и са се трудили много. “Приравни ги с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя.”

Беседи върху Евангелието от Матей