„В начало беше Словото“. С тези думи евангелистът обозначава вечността на Словото.
Изразът „в начало” (εν αρχή) ясно посочва, че битието на Логоса е съвършено независимо от подчинение на времето като форма на всяко тварно битие, че Логосът е съществувал „преди всичко мислимо и преди вековете” (свети Йоан Златоуст). Още по-силно тази мисъл за вечността на Словото е изразена с прибавянето на глагола „беше” (ην) към израза „в начало”. Глаголът „съм” (είναι), първо, е обозначение на лично и самостоятелно битие, противоположно на глагола „ставам” (γίνεσθαι), който обозначава появяването на нещо в известно време. Второ, глаголът „съм” е употребен тук в минало несвършено време, което показва, че Логосът е бил вече по времето, когато сътвореното битие тепърва е започвало.
В 1 Йоан 1:1 е използван изразът ἀπ´ ἀρχῆς, който има същото значение като израза ἐν ἀρχῇ. Но последният е по-нюансиран в разграничението на Логоса от сътворените същества не само във времето, но и в характера на битието… Да се сравнява (както прави Годе) изразът ἐν ἀρχῇ при Йоан с израза ἐν ἀρχῇ при Мойсей (Бит. 1:1) е невъзможно, защото при Мойсей е посочен началният момент на тварното битие.
„И Словото беше у Бога“. Тук евангелистът казва, че Логосът е бил самостоятелна личност. Това ясно посочва употребеният от него израз „беше към/при Бога” – така по-добре и по-точно ще се преведе гръцкият израз πρὸς τὸν Θεόν. Йоан желае да каже, че Логосът е стоял в известна взаимовръзка с Бог Отец като отделна самостоятелна личност. Той не е разделен от Бог Отец (което би излизало, ако към думата τὸν Θεόν би стоял предлогът παρά = близо до), но и не се слива с Него (което би се означавало с предлога εν = в), а пребивава в лична и вътрешна връзка с Отца – неразделно и неслято. И в такава връзка Логосът е пребивавал с Отца винаги, както показва отново тук употребеният в минало несъвършено време глагол „съм”. Що се касае до въпроса защо тук Йоан нарича Бог Отец просто Бог, то на него може да се отговори така: думата „Бог” изобщо се употребява за обозначение на Бог Отец в Новия Завет, а освен това Йоан не е могъл да употреби тук думата „Отец”, тъй като още не е говорил за Словото, като за „Син”.
„И Бог беше Словото“. С тези думи Йоан обозначава божеството на Словото. Словото е не само Божествено (θεϊος), но е истински Бог. Тъй като в гръцкия текст изразът Бог (Θεός), е употребен за Словото без член, докато за Бог Отец той се употребява с определителен член, то някои богослови (в древността, например, Ориген) са виждали в това указание, че Словото е по-долу по достойнство, отколкото Бог Отец. Но против правилността на такова заключение говори обстоятелството, че в Новия Завет изразът Θεός без артикъл понякога се употребява и за Бог Отец (Рим. 1:7; Филип. 2:11). А освен това в настоящия случай изразът Θεός заедно с глагола ην образува сказуемо към израза ό λόγος и според общото правило трябва да стои без член.